Пропътуваме огромни разстояния, харчим хиляди , изразходваме безброй часове, за да заситим сетивата си с различното. Природа, архитектура, адреналин. Инвестираме време и средства, за вдъхновение, което жадуваме и чакаме с нетърпение. Пътуването като спасителен пояс, който ни откъсва от действителността и ни потопя в така мечтаните непознати култури. Да се почувстваме за кратък миг, че сме горди европейци, усмихнати американци или работохолични азиатци.
Днес ще ви представя една различна дестинация. Тя е изключително близка, абсолютно безплатна и най-важното не толкова позната. Какво трябва да се направи , за да я посетим? Нищо сложно...Достатъчно е да затворим windows-а и да отворим ПРОЗОРЕЦА :)
Представям ви един мой личен проект, който започнах да снимам преди почти 4 години. В края на 2016г. си поставих цел, всеки ден да документирам света такъв какъвто го виждам през моя прозорец.
Този проект кореспондира изключително много с динамичната обстановка в която се намираме и прозорците за много от нас са малкия остров на спасението в изолация.
Да, това малко пространство го превърнах в портал към различен свят. Всекидневно в обектива ми влизаха природните явления, архитектурата на моя квартал, флората, фауната с които сме заобиколени. Никога не съм си представял, че мога така да се радвам, когато открия геометрията на формите създадени от човека, драматургията на светлината, комедия в започващите и трагедията на отиващите си сезони. Облаците, тези природни текстури с неочаквано начало и край. Облаците, които никога няма да видим отново по същия начин.
Целият този спектакъл се разиграваше пред мен с отварянето на един единствен прозорец.
Благодаря на Община Хасково, че имам възможност да се включа в проекта ПРИКАЗКА ЗА СИЛАТА и да разкажа моята история в изолация.
Не знам дали кадрите които показвам биха били вдъхновение за някой от вас, но днес светът е различен и се налага да го преоткрием. Да видим точно тази близка до нас красота, която по нищо не отстъпва на всяка далечна дестинация.
В човешката история има едно ясно правило за силата, тя никога не е просъществувала без муза и вдъхновение. Точно това е причината в днешния ден, най-активни в подаряването на своето изкуство на хората, да бъдат хората на изкуството.
Днес ще ви представя една различна дестинация. Тя е изключително близка, абсолютно безплатна и най-важното не толкова позната. Какво трябва да се направи , за да я посетим? Нищо сложно...Достатъчно е да затворим windows-а и да отворим ПРОЗОРЕЦА :)
Представям ви един мой личен проект, който започнах да снимам преди почти 4 години. В края на 2016г. си поставих цел, всеки ден да документирам света такъв какъвто го виждам през моя прозорец.
Този проект кореспондира изключително много с динамичната обстановка в която се намираме и прозорците за много от нас са малкия остров на спасението в изолация.
Да, това малко пространство го превърнах в портал към различен свят. Всекидневно в обектива ми влизаха природните явления, архитектурата на моя квартал, флората, фауната с които сме заобиколени. Никога не съм си представял, че мога така да се радвам, когато открия геометрията на формите създадени от човека, драматургията на светлината, комедия в започващите и трагедията на отиващите си сезони. Облаците, тези природни текстури с неочаквано начало и край. Облаците, които никога няма да видим отново по същия начин.
Целият този спектакъл се разиграваше пред мен с отварянето на един единствен прозорец.
Благодаря на Община Хасково, че имам възможност да се включа в проекта ПРИКАЗКА ЗА СИЛАТА и да разкажа моята история в изолация.
Не знам дали кадрите които показвам биха били вдъхновение за някой от вас, но днес светът е различен и се налага да го преоткрием. Да видим точно тази близка до нас красота, която по нищо не отстъпва на всяка далечна дестинация.
В човешката история има едно ясно правило за силата, тя никога не е просъществувала без муза и вдъхновение. Точно това е причината в днешния ден, най-активни в подаряването на своето изкуство на хората, да бъдат хората на изкуството.